Създаването на специалност „Скулптура” към Държавното рисувално училище преди 120 години е акт на дълбоката необходимост на тогавашния национален елит да се приобщи към културния живот на Европа. Факт е, че става сложен епохален скок в изобразителното ни изкуство. Професионализмът се превръща в основна мярка. Възпитаниците на европейските академии – професорите Жеко Спиридонов и Марин Василев, донасят новите модели на пластичен изказ, основаващи се на дълбоко познаване и пресъздаване на човешката натура. През пълния курс на обучение са дисциплините „Скулптура – етюд по натура” и „Композиция”. Като резултат, в България се появяват скулптурният портрет, голо тяло, жанрова и паметникова скулптура. Педагогическият принос на пионерите на българската скулптура е безценен. Той донася високо професионално ниво при подготовката на студентите, спомага да се проявят ярките таланти на Андрей Николов, Иван Лазаров, Любомир Далчев, Марко Марков – всеки от тях като неповторима артистична индивидуалност и огромен принос с лично творчество и педагогическа практика. Те отстояват своите творчески разбирания и успяват да ги предадат на следващото поколение. Това е времето, в което израстват Величко Минеков, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Борис Гондов, Георги Чапкънов. Едно истинско признание за величието на техните учители! Като бъдещи професори тези най-активни скулптори ще провеждат недогматично разбиране за скулптурата и обучението.
Процесът на обучение заедно с класическата програма по натура е отворен и за по-нетрадиционно, индивидуално разбиране за формата, композицията и материала. След 1989 година е характерен с още по-голямо отваряне на обучението като разбиране и възможности за нови форми. Този процес е в унисон с процесите на Европа и света. Това е естествен рефлекс към новите явления в художествения живот. Създадена е втора магистърска програма, в която акцентът е върху некласическото обучение. Студентски симпозиуми, практики, обменни програми са новите форми от този период. Сложността и динамиката на съвременния художествен живот налагат по-гъвкави критерии, които да отговарят на тези особености и да запазят изискването за висок професионализъм в скулптурата – като единство от интуиция, знание, себепознание, откровение.
В изложбата са представени класици, бивши преподаватели, настоящи преподаватели и студенти.