Всеки юбилей е повод за равносметка. Но когато става дума за 80-годишен юбилей на човек, който се е превърнал в синоним на достолепие и благородство, сме изправени пред предизвикателството да намерим най-точните думи на обич и признателност! Венко Петров е обичан в истинския смисъл на тази дума! Обичан от своите възпитаници, които пазят спомена за своя учител, който респектира и в същото време приласкава! Обичан и ценен е и от колегите си, и от своите съграждани, за които е чест да се познават и да общуват с него! Малцина са тези, които така естествено и непринудено предизвикват всеобщата любов! В този смисъл Венко Петров е безмерно щастлив човек! Да му е честит поредният юбилей! Броени дни преди да стане на 4 х 20, на 10 март 2017 г., от 17.30 ч., в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” се открива Юбилейна изложба живопис на художника.

ВЕНКО ПЕТРОВ е роден на 20 март 1937 г. в с. Радичевци, Босилеградско. От 1944 г. живее, учи и работи в Кюстендил. През 1961 г. завършва Художествена академия „Николай Павлович” в София, специалност „Живопис” в класа на акад. Илия Петров. След дипломирането си работи като учител и методист по изобразително изкуство до 1976 г., след което до 1986 г. е уредник в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” в Кюстендил. За цялостната си работа като уредник, за отговорна лекционна и публицистична дейност е награден през 1979 г. със званието „Отличник на Комитета за култура”. След 1986 г. работи като учител, а по-късно, до пенсионирането си през 2000 г., е експерт по изобразително изкуство. Негова заслуга е създаването на паралелка по изобразително изкуство в ОУ „Даскал Димитри”.

Венко Петров участва във всички изложби, организирани от Окръжна група на художниците. Избиран е за творчески секретар на Групата и председател на художествения ѝ съвет от 1963 до 1970 г. Участва в общи изложби на кюстендилските художници от 1963 до 1976 г. съвместно с художниците ни с национално значение. През 1979 г. взема участие в представителна изложба на кюстендилските художници в Брянск и Москва. Участва в общи, зонални и национални изложби, а от 1963 г. – в националните изложби на художниците педагози във Велико Търново.

Негови творби са притежание на художествените галерии в Кюстендил и Перник, Фонд „13 века България”, Посолство на Япония в София, Регионален исторически музей – Кюстендил, Централен дом на учителя – София, ОУ „Даскал Димитри” – Кюстендил, Музей на ХІІІ Рилски полк (стенописи), а също и на частни лица в София, Скопие, Кюстендил и др.

Голям е приносът на Венко Петров и в създаването на средното и младо поколение художници, архитекти и учители по изобразително изкуство, като някои от неговите възпитаници са с върхови постижения в професията си и в българската култура. Негова заслуга е знакът „Кюстендилска пролет”. Член е на СБХ от 1990 г.