Юбилейната изложба „120 години от рождението на Петър Рамаданов” в ХГ „Владимир Димитров – Майстора” ще бъде открита от доц. д-р Ружа Маринска, гост-куратор. Изложбата е опит да се представи творчеството на автора с най-значителните му произведения, създадени в България, Италия и Франция. В селекцията ще бъдат показани и пет оригинални творби на автора.
Петър Рамаданов e роден на 25 март 1895 г. в Кюстендил. През 1915 г. постъпва в Държавното художествено-индустриално училище в ателието на Андрей Николов. През периода от 1916 до 1918 г. взема участие в Първата световна война. От 1918 до 1922 г. продължава образованието си и се дипломира с отличие в Държавната художествена академия при проф. Марин Василев. През 1923 г. е преподавател в Керамичното училище в София. Създава поредица скулптурни портрети, с които участва в изложби и получава висока оценка от критиката.
През 1924 и 1925 г., след спечелен конкурс, специализира в Рим. Продължава да работи в областта на портретната пластика. Участва в сценографския екип на суперпродукцията на Фред Нибло „Бен-Хур” с монументални декоративни фигури. Създава серия анималистична скулптура. От 1926 до 1928 г. следва във Венецианската художествена академия и се дипломира при проф. Белото. От 1926 до 1933 г. създава през летата по плажовете на Лидо множество портретни скулптурни бюстове и релефи. През есента на 1928 г. пристига в Париж. През периода от 1929 до 1932 г. постъпва в Академията Гранд Шомиер в ателието на Антоан Бурдел, а след смъртта му при Робер Влерик. Започва активно да работи живопис. От 1933 до 1944 г. се установява в Кан сюр Мер, където работи и излага живопис и скулптура. Става част от групата „Художници от Кан сюр Мер”. Показва самостоятелни изложби в Кан сюр Мер, Лион, Монте Карло и др. Реализира във фаянс серия фигурки към „Сътворението на света” на Жан Ефел. От 1944 до 1946 г. живее и работи в Селин ле бен. През периода от 1946 до 1949 г. отново е в Кан сюр Мер. Участва в различни общи и регионални изложби. Изпълнява голям портрет на Грималди за парадната зала на замъка в Кан (днес Замък музей Грималди). От 1949 до 1955 г. живее и работи в Макон. Реставрира скулптурни фигури и фрески в старинните замъци.
През 1955 г. се завръща в родината. От 1956 до 1966 г. е преподавател в Художествената гимназия в София. Изпълнява няколко паметника в различни места в страната. Умира в София на 5 август 1972 г.