KYUSTENDIL – HISTORY AND TRADITIONS

МАЛКО ИСТОРИЯ

Градът с многото имена, градът с близо осемхилядна поселищна традиция и с повече от 1900-годишна история като градски център, градът на Ильо Войвода, разположен под хълма Хисарлъка, овощната градина на България – това е Кюстендил, един от най-древните български градове.

Историческото му минало е изпъстрено с драматични събития, белязано е от редуващи се периоди на упадък, но и от времена на забележителен прогрес, съпроводен с политически успехи, географска експанзия, интензивно църковно строителство и процъфтяване на литературата и изобразителните изкуства.

В писмените извори древният град е засвидетелстван за пръв път през 135 г. под името Пауталия. Той бил здраво защитен с крепостните си стени, а стратегическото положение на Пауталия с хълма над него (днешния Хисарлъка), позволявало на града да има и свое по-надеждно защитено място – свой акропол. При император Марк Улпий Траян (98 – 117) Пауталия, наред с други големи градове, получава градски права и добавя към името си представка „Улпия”.

Специфичните условия на Пауталия, породени от лековитите минерални извори и благоприятния климат, поставили на голяма висота почитането на здравеносния бог Асклепий. В негова чест бил изграден здравеносен център („Асклепион”), който по размери се наредил веднага след Епидавърския (най-големия в рамките на Римската империя).

В късната античност IV – VI в. Пауталия разполагал и с втора крепост, разположена на Хисарлъка. Изключителните градоустройствени условия, икономическите предпоставки и непрекъснатата селищна традиция издигат Пауталия сред най-цветущите селища по онова време. Продължена е селищната традиция от античността.
От император Антонин Пий (138 – 161) до Каракала (198 – 217) градът сече свои бронзови монети. Върху серия уникални монети е изобразена персонификация на града – млада жена, заобиколена от четири гения, които символизират главните богатства на този край: жито, грозде, злато и сребро. Косвената информация от нумизматичния материал подсказва, че в града е имало стадион за спортни състезания, храмове и светилища. За  последен път името Пауталия, като име на града, е споменато през 553 г., след което се говори вече за Велбъжд.

След въвеждането на християнството в България като официална религия (864 г.) при цар Борис I (825 – 889) градът става важен епископски център. Около Велбъжд израстват големи манастирски комплекси, свързани с живота и дейността на българските светци Иван Рилски, Йоаким Осоговски, Прохор Пчински, Йоан Девичи.

По време на османското владичество градът запазва митрополитическия си престол. Посредством много пратеничества митрополията поддържа тесни връзки с Русия и Руската църква, която от своя страна оказва материална помощ за възстановяването на манастири и църкви, дарява книги, материали и пари. А през XVI в. Яков Крайков издава в своята печатница във Венеция редица книги. Интересен факт е, че българското население в Кюстендилския край не се примирява с робската действителност и при всеки удобен случай прави опит да се освободи. Това е и предпоставката да се появят хайдушки дружини, населението да започне своята подготовка да посрещне и подпомогне австрийските войски, достигнали до града неколкократно по време на войните срещу Османската империя.

По отношение на икономическия живот на града е важно да се спомене, че едно от основните пера за развитието му е експлоатацията на рудни залежи и обработката на метали. Добре развити са също така керамичното производство и традиционните земеделие и скотовъдство. Продължава и активното използване на топлите минерални извори. Издига се националното самосъзнание, разширява се участието на българите в търговията, поддържат се връзки с редица градове в страната и Западна Европа, Северна Африка и Близкия изток. Образуват се занаятчийски сдружения – еснафи с първомайстори, чираци и калфи българи. При разкопки, направени при сегашната сграда на Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора”, са разкрити вкопани и наземни жилища. Крепостната стена е възстановена и впоследствие се използва от хората.

Възраждането преобразява преди всичко духовния облик на българското население в Кюстендилския край. В празниците, в ритуалите, в народното творчество и бита се запазват и доразвиват етническите ценности. Остават чисти езикът и начинът на живот с минимални заемки и влияния. Манастирите изграждат свои метоси и все повече изпращат свои представители в градовете и селата. Строят се редица църкви в града. Нуждата от образование и духовно издигане довежда до откриването на първото училище в града през 1820 година. Освен това по-заможните изпращат децата си да учат в чужбина. Израства  млада демократично настроена интелигенция. През 1869 г. се създава първото читалище в града. Гради се нова възрожденска архитектура. През Възраждането Кюстендил се оформя като един от центровете, изиграли значителна роля в националноосвободителните борби в Югозападна България. По стечение на обстоятелствата той е последният град, паднал под османско владичество, и последният град, освободен благодарение на Ильо Войвода, на въстаническите сили на С. Соколов, със съдействието на софийския губернатор проф. М. Дринов и италианския консул Виторио Позитано. На 30 януари 1878 г. градът е освободен.

 

МАЙСТОРА И КЮСТЕНДИЛ

Кюстендил е известен и като „града на художниците”. И това никак не е случайно. Именно от тук започват житейския си и творчески път редица добили впоследствие световна известност художници. Достатъчно е да споменем в потвърждение на това имената на: Николай Дюлгеров (един от основоположниците на футуризма), Борис Елисеев, Мориц Бенционов, Стоян Венев, Кирил Цонев, Асен Василиев Борис Колев, Никола Мирчев, Драган Лозенски и много други. Всички те полагат основите на Кюстендилската изобразителна школа. Сред цялата тази плеяда от талантливи творци обаче безспорно се извисява библейската фигура на патриарха на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора. Именно той е този, който улавя нещо неземно в природата на Кюстендилския край, усещайки точно тук най-силно нейната притегателна сила и красота, чиито плодове увековечава в платната си. Посвещавайки цял един живот на изкуството, отдавайки себе си изцяло на рисуването, погълнат от зори до здрач да вплете в картините си красивите български мадони, отрудения селянин с неговата преданост, любов и преклонение към майката-природа, Майстора оставя за поколения след себе си едно наистина несметно богатство. И днес всеки жител и гост на града може да „вкуси” от творческата любов на Майстора, прекрачвайки прага на галерията, гордо носеща неговото име, и да усети макар и индиректно дълбокия смисъл на думите му: „Не помня как се е породило в мен желанието да рисувам плодовете и хората на нашата земя. Толкова години минаха оттогава. Но сигурно е, че ако бих могъл отново да започна, бих отишъл там при земята, при хората!”.

 

КЮСТЕНДИЛ ПРАЗНУВА…

В наши дни градът, разположен в подножието на планина Осогово, се превръща във все по-атрактивна дестинация, като освен със своите архитектурни забележителности и богато историческо минало привлича интереса и със съхраняването на някои традиции, дали основата на ежегодни чествания на различни празници, трайно обвързани с неговата културна реалност.

След мрачните и студени зимни месеци през март природата сякаш започва своето пробуждане за нов живот. Именно тогава се отбелязва един от емблематичните за града празници – „Кюстендилска пролет”. Той е продължение на традиция, съществуваща още от тракийско и римско време, когато той е свързван с почитта към соларните божества и лечителите Асклепий, Хигия, Аполон и Дионис. Допълнен от християнската семантика на Средновековието, с интерпретации на легендата на Свети Четиридесет мъченици и посветеното им оброчище на хълма над града – Хисарлъка. В основата му лежи култът към слънцето и свързаните с него атрибути – огъня и златото.

От 1966 г. 21 март е обявен за официален празник на града. Именно тогава се поставя и началото на традицията за избор на девойка „Кюстендилска пролет”, която се придружава от две подгласнички. Те символизират нежната стъпка, с която пролетта идва; младостта и новата надежда, подобно на трите нимфи – Харитите (богини на плодородието). На площада, в центъра на Кюстендил, девойките приемат от своите предшественички богатствата, дадени на града от Бога – минералната вода, плодовете и хляба.

С настъпването на пролетта по традиция и в Художествената галерия се провежда едноименна изложба, на която си дават среща едни от най-известните имена в рисуването в града, които с таланта си отново доказват, че Кюстендил неслучайно е наречен „град на художниците”.

В началото на лятото, през юни, кюстендилци почитат и друг свой много уважаван празник – на черешата. Той се свързва със славата на Кюстендилския край като Овощната градина на България. Черешите се смятат за предвестници на лятото, ключът, който отключва берекета и успехите в Кюстендилско. Избрани от Бога, обичани от самодивите, белязани със знака на сакралност, те са и символ на плодородието и доброто. Традиционно в деня на откриването на празника се провежда и фолклорният празник „Черешчица плод родила”, както и изложба базар на череши и черешови произведения, а също и на занаятчийски уникати. Акцентът на празника е изложението с конкурсен характер, с участието на читалища, неправителствени организации, сдружения, детски градини и училища. Изложбени маси биват аранжирани и покривани с яркия и вкусен плод. Подреждат се и майсторски изплетени вешала. Изложението започва от гр. Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба и градът получава званието „Майка на българското овощарство”.

В средата на август, когато християнството почита един от най-големите си празници – Успение на Пресвета Богородица, в град Кюстендил се провежда празникът „Панагия – въздигане на хляба”. „Панагия” е името, с което се нарича Богородица, въздигането и обредното разчупване на хляба.

На 15 август по традиция жените в Кюстендил месят хляб с молитва за добруване, украсяват го с пластики от самото тесто, изразяващи най-значимите идеи от бита, и го занасят в храма с благодарност към Богородица. Панагията е практиката на Христос и апостолите, на древната църковна община, преминала през времената и различните култури – съхранена от дедите ни и донесена до наше време чрез празниците на църквата и народната традиция. Панагия са медальоните с богородични изображения, които йерарсите носят, на Панагия са наречени църкви, крепостни стени, дори градове.

Именно на тази дата се прави иконографска изложба, съпроводена с изложение на обредни хлябове, т. нар. Богородични пити, с което се подчертава семантичната свързаност на иконата с хляба – веществени носители на духовни реалности.

Празникът „Панагия” е своеобразен културен форум за представяне на българската православна практика и черковното художествено и певческо изкуство. Изложението има конкурсен характер за най-автентично пресъздаване на традицията и съобразяване с черковния канон, с което участниците се насърчават към утвърждаване, популяризиране и съхранение на културно-историческото наследство.

Друг тематично обвързан с град Кюстендил празник е този на плодородието. Традиционно отбелязван през октомври, той се провежда от няколко години с настъпването на есента и представлява своеобразно засвидетелстване, че берекетът е наистина добър, доказателство е и за изобилието, а също е и някакъв вид израз на благодарност на човека към природата, дала богат урожай през лятото. Този празник увенчава есента в Кюстендил и го заявява отново като град-„майка на овощарството”. Днес той се провежда в продължение на два дни, през които има научна сесия на Института по земеделие, Инвестиционен форум, Карнавал на плодородието и атракции. Различни читалища, детски градини, неправителствени организации и занаятчии нареждат своите сергии и щандове, аранжирани с много естетика с най-едрите плодове и зеленчуци, които се раждат в Кюстендилския край.

Този есенен празник на изобилието също е наследство от Първия национален овощарски конкурс от 1896 г., заявен от община Кюстендил, проведен под патронажа на Министерството на търговията (тогава) и е първият и единствен по рода си такъв празник за страната.

КАКВО ОЩЕ МОЖЕТЕ ДА ПОСЕТИТЕ В КЮСТЕНДИЛ

Благодарение на богатата си история и днес Кюстендил остава притегателен център за отдих и място, на което всеки, решил да се откъсне за кратко от скучното ежедневие, може да се докосне до наситеното със събития и забележителни личности минало. Гостите на града могат да съпреживеят всичко отново и да се потопят в някогашния духовен живот на Кюстендил, като отделят време за посещение освен на Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора”, също и на:

  • Късноантичната и средновековна крепост „Хисарлъка”
  • Античните терми (Асклепионът на Пауталия)
  • Регионалния исторически музей „Акад. Йордан Иванов”
  • Къщата-музей „Ильо Войвода”
  • Къщата-музей „Емфиеджиева къща”
  • Средновековната църква „Св. Георги”
  • Църквата „Успение Богородично”, която е изградена през 1816 г.
  • Църквата „Св. Димитър” от 1866 г.
  • Пирговата кула
  • Джамията „Ахмед бей”
  • Къщата-музей „Димитър Пешев”.