Биография

1882, 1 февруари Владимир Димитров се ражда в кюстендилското село Фролош в семейството на потомствени свещеници.
1889 – 1903 Със семейството си живее в Кюстендил. Поради недоимъка вкъщи напуска училище, за да работи. През времето 1898 – 1903, когато е писар в Окръжния кюстендилски съд, дружи с будни и интелектуално настроени младежи от града. През 1903 г. подрежда първата си самостоятелна изложба с рисунки в Педагогическото училище в Кюстендил, след която с финансовата подкрепа на съдията Никола Чехларов и негови колеги се записва в Държавното рисувално училище (Художествената академия) в София.

1903 – 1910 Учи и се дипломира в Художествената академия. Заради открояващия го талант получава от колегите си прозвището „Майстора”. В студентските години посещава Москва, Одеса, Киев, Петербург (1909) и Венецианското биенале (1909), както и Рим, Флоренция, Венеция, Неапол (1910).

1911 – 1918 Работи като учител по краснопис в Търговската гимназия в Свищов. Първи стъпки в осмислянето на живописта и промяната на цвета под въздействието на светлината на открито.

1912 – 1918 Участва в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война като военен художник. Създава внушителен цикъл рисунки и акварели с мотиви от войнишкия живот (днес в колекциите на Военно-историческия музей в София, Националната художествена галерия и ХГ – Кюстендил). Излага в българския раздел на изложбата на съюзническите армии, състояла се през 1916 – 1917 в Берлин и Виена.

1918 Напуска Свищов и се връща в родния кюстендилски край. 1919 г. работи като учител в София. Урежда самостоятелна изложба съвместно с братовчед си Никола Георгиев в Галерията на ул. „Аксаков”.
1922 Подрежда самостоятелна изложба в „Манежа”, София. Показва едни от първите си акварели и маслени платна от циклите „Жътва”, „Моми”, композиции на родната тематика, с които се включва в движението за родно изкуство, характеризиращо българското изкуство в тези години. Модерната критика вижда в тях безспорна дарба и оригинален пластичен език.

1922, юли – 1923, април По инициатива на българския художник Борис Георгиев (1888 – 1962) пребивава в Италия. Рисува официални портрети, за да се издържа. Създава цикъл тушови рисунки от Рим. Участва с 21 от тях в Изложба на римските художници. Установява контакт с американския колекционер Джон Оливър Крейн (1899–1982).

1924 – 1928 Работи за Джон Крейн, на когото срещу споразумение за издръжка предава, по собствени думи, повече от 200 произведения – рисунки, акварели, маслени платна. Част от тези работи през 70-те и 80-те години на ХХ в. са върнати в България в колекциите на Националната художествена галерия в София и Галерията в Кюстендил.
От март до май 1924 г. пребивава в Ню Йорк, САЩ.

1924, есента – 1926 Живее и твори в с. Шишковци, Кюстендилско. Рисува сюжети на родна тематика.

1926 Прави самостоятелна изложба в Художествената академия в София; през април –
октомври рисува в Цариград.

1927, януари Рисува в Сиракуза на о-в Сицилия, на връщане минава през Рим. През май показва творбите си от Цариград и Сиракуза в импровизирана изложба в дома на братовчед си Павел Георгиев в София. Акварелите от станалия прочут „Цариградски цикъл” силно впечатляват модерно мислещата публика с експресивния си изказ, непознат до онзи момент в българската живопис.

1928 Прекратява се договорът с Джон Крейн.

1930 – 1950 Работи като художник към Министерството на народното просвещение. Установява се в родния край и до 1945 г. живее в кюстендилското село Шишковци. Рисува активно из селата Дивля, Калотинци, Земен, Ръждавица и други в околността. Създава големи цикли с платна, рисунки и акварели, свързани с българската природа и с облика и живота на хората от народа. Моделите му са конкретни лица от кюстендилските села като Стана Гогова от Ръждавица, дядо Стойне от Дивля, Стания от Калотинци, Тодорка Вишнярска (Каменова) от Шишковци и много други. Чрез идеализацията на образа художникът внушава представата си за нравствената красота на човека. Както във фигуралните си композиции, така и в сериите с пейзажи и плодове той търси измеренията на космичното универсално. Платната с жътвари, мадони, моми от 30-те години на ХХ в., които създава през тези години, са основна доминанта в неговото творчество.

1935, 1938 Урежда самостоятелни изложби в София, в които представя своята зряла живопис.

1944, 6 август В сградата на джамията в Кюстендил се открива Историческия музей и постоянна експозиция с картини на Майстора. Поставено е началото на художествената галерия в града, носеща името на художника, и която днес притежава най-голямата в страната колекция от негови платна, рисунки и акварели.

1945 – 1960 Живее в София. Делегат е на Световния съвет на мира във Варшава (1948), Париж (1949) и Лондон (1950). Носител е на най-високите държавни отличия за принос към българската култура. През целия си творчески път има редица самостоятелни изяви и участия в общи художествени изложби. Откроява се като една от големите и значими фигури в българското изкуство.

1960, 29 септември Умира в София. През 1972 г. гробът му е пренесен от София в Шишковци – селото, трайно свързано с живота и творчеството на Майстора и в което до днес споменът за обичания художник е жив. Къщата, в която е живял, е превърната в музей.

1982 По време на националното честване по случай 100-годишния юбилей от рождението на Майстора Съюзът на българските художници учредява награда за живопис на негово име.

След 2002 Община Кюстендил организира международни пленери на името на Майстора, чиито издания се провеждат всяка година.